През март осезателно започва да се усещат увеличението на деня и по-големият ъгъл, под който падат слънчевите лъчи. Облачността средно намалява, мъглите са рядко явление, а слънцето огрява нашата страна 140-160 часа (почти два пъти повече, отколкото през февруари). Температурите се повишават чувствително - обикновено с 4-5 градуса спрямо февруарските.
Във високите части на планините снежната покривка обикновено достига своя максимум.
Какво ще бъде най-характерното сега? Тази година след необичайно сухото време през февруари, а през последното десетдневие и сравнително топло, през март динамиката на атмосферната циркулация в нашите райони се очаква да се увеличи, като температурите се нормализират и се създадат условия за превалявания.
Средната месечна температура за март се очаква да бъде близка до нормалната. Месечната сума на валежите в повечето райони ще бъде по-голяма от нормалната.
Времето ще бъде променливо. През първата част на първото десетдневие ще бъде сравнително топло. Слаби превалявания от дъжд ще има в началото на месеца, а по-съществени валежи в средата на десетдневие, като на 6 и 7 март в някои райони дъждът ще премине в сняг и температурите временно ще се понижат чувствително. В края на десетдневието вероятността за превалявания отново нараства.
През второто и третото десетдневие времето ще бъде променливо. Най-голяма вероятност за превалявания има около 11, 16, 21 и 29 март. Сравнително топло ще бъде около 26 март.
Броят на дните с валеж се очаква да бъде между 5 и 8. Облачните дни ще бъдат 8-10, а слънчевите – 5 до 7.
Най-високите температури през март ще бъдат между 20 и 25 градуса, а най-ниските сутрешни - предимно между минус 10 и минус 5 градуса.
*«Дъждовен март - дъждовно лято, сух март - сухо.» - Търновско, Разградско
*»През март гръмотевица - през годината суша.» – Кюстендилско
*»Кога има суша през март, посевите биват добри, а кога е дъждовно, се повреждат.» - Старозагорско, Пазарджишко
*»Сух март, мокър април, облачен май, плодородие без край.» – Сливенско.
*»Какво е времето на св. четиридесет мъченици (9.03), такова ще е до Гергьовден.» - Бургаско, Варненско, Ловешко
*»На Благовец (25.03) кога вали дъжд, житата биват добри, а овощията – не». – Пловдивско
*”Ако на Благовец има клас по нивите, жетвата ще е добра през годината.» - Пловдивско
Астрономически данни
Продължителността на деня от 11 часа и 16 мин на 1.ІІІ постепенно се увеличава до 12 часа и 44 мин на 31.ІІІ. На 20.ІІІ в 7 ч и 48 мин Слънцето влиза в знака Овен – начало на пролетта. На 30.ІІІ – начало на лятното часово време - часовниците трябва да се преместят с 1 час напред.
Луната на 7.ІІІ в 19 ч и 14 мин е във фаза новолуние, на 14.ІІІ в 12 ч и 46 мин – в първа четвърт, на 21.ІІІ в 20 ч и 40 мин – в пълнолуние, на 29.ІІІ в 23 ч и 47 мин – в последна четвърт.
Изненадите на месеца
1910 г. - средните температури през март се оказали по-ниски от февруарските.
1916 г. - твърде топло, като в много райони температурата през целия месец била положителна и бадемите и зарзалите навсякъде прецъфтели и завързали плод.
1942 г. - в началото на март вследствие на затопляне, силно снеготопене и натрупване на ледени блокове водите на Дунав край Видин бързо се покачили и залели целия град, като предизвикали огромни щети с незапомнени размери.
1952 г. - на 7-и и 8-и снежната покривка в Североизточна България достигнала до 60-70 см, а преспите - до 1,5-2 м и било прекъснато железопътното движение; около 10-и в някои райони на Северна България температурите се понижили до минус20-минус 22 градуса, но през последните дни на месеца в Източна България имало гръмотевични бури и слаби градушки, а термометрите, отново главно в Северна България, вече показвали летни температури - между 27 и 32 градуса, в Кнежа 35,7, в Бяла Слатина 35,5, в Ловеч 34,5, в Плевен 34,2, в Павликени 34 градуса.
1969 г. - студено, в Северозападна България снежната покривка се задържала до средата на месеца, а на места почти до края на март.
1973 г.- снежната покривка в Северна България през второто десетдневие достигнала 30-40 см, а в района на Силистра, Русе и Кубрат до 60-80 см, пътищата били затрупани, съобщенията прекъснати и за нормализиране на обстановката била необходима помощта на армията, в планините снежната покривка достигнала 2 м.
1990 - много слънчеви и топли дни, малко валежи.
1993 – в Североизточна България през първото десетдневие обилни валежи със силен вятър предизвикали значителни затруднения, причинили големи материални щети и човешки жертви. Там били прекъснати електропроводи, затворени пътища и отменени учебни занятия. На помощ се притекли поделения на Българската армия и Гражданска защита.
1996 г. - твърде студено (3-5 градуса по-ниски температури от нормалните), при устойчива снежна покривка (в София 19 дни, в Кнежа - 24, в Грамада - 27 дни).
1997 – необичайна снежна покривка в края на март предизвикала прекъсване на електропроводи, затваряне на отделни пътища, а също така били затворени и пристанищата във Варна и Бургас.
