Лютото не само не вреди на стомаха, но и предпазва от различни заболявания.

Подправките добавят вкус към храните, които ежедневно ядем, а за любителите на пикантното лютият червен пипер – т.нар. Cayenne Pepper - е силно препоръчителен - най-вече заради съдържанието в него на полезни за здравето хранителни вещества. Тази подправка се приготвя от изсушени и силно люти червени чушки (Capsicum annuum), които са особено богати на витамини и минерали. Лютият вкус се дължи на високата концентрация на веществото капсаицин в чушките.

Калории и мазнини в лютия червен пипер

Ако добавим лют червен пипер към храната, по никакъв начин няма да нарушим диетата си. Цяла супена лъжица от тази огнена подправка съдържа едва 17 калории и под 1 г мазнини.

Витамин А

Съвсем малко количество лют червен пипер в храната ще ни помогне да си набавим и голяма част от нужното на организма количество витамин А. Само 1 с.л. от подправката съдържа 2205 IU от този витамин, което е почти половината от препоръчителната дневна доза. Витамин А е полезен за очите, но най-вече понижава риска от различни мозъчни заболявания. Изследване, публикувано през 2011 г. в изданието Journal of Alzheimer's Disease дори сочи, че достатъчният прием витамин А може да ни предпази от Алцхаймер. Но все пак са нужни и допълнителни изследвания за потвърждаването на тези данни.

Витамин Е

С всяка лъжица лют червен пипер приемаме по 1,6 мг витамин Е. Препоръчително е ежедневно да приемаме по 1000 мг от този витамин, затова е добре да комбинираме лютия пипер с други богати на витамин Е храни като яйца, спанак и пилешко месо. Витамин Е осигурява антиоксидантна защита, която може да ни помогне да се предпазим от тъканна увреда, причинена от слънцето, цигарения дим или други замърсители от средата.

Манган

Лютият червен пипер съдържа малко количество манган - 0,1 мг в с.л. – което влияе на начина, по който тялото абсорбира и метаболизира мазнините. Дневната препоръчителна доза от този минерал е между 1,8 и 2,3 мг. Можем да приемем достатъчно количество ако съчетаем лютия червен пипер с пълнозърнеста паста или бобови култури, които също са богати на манган. Недостигът на този минерал в тялото може да доведе до безплодие, пристъпи и проблеми с костите.

Ограничава възпаленията

Капсаицинът в лютия червен пипер доказано ограничавана възпалителните заболявания като артрит или диабетна невропатия, когато се нанесе върху кожата. Втриването на капсаицина местно върху кожата води до затопляне на мястото, а веществото прониква под нея и взаимодейства с невроните, причиняващи възпалението и болката.

Отблъсква раковите клетки при рак на простатата

Едно изследване, публикувано от Американската асоциация по изследване на рака, свързва употребата на капсаицина от лютия червен пипер с забавения растеж на раковите клетки при рак на простатата. Когато се приемал перорално, капсаицинът дори намалявал размера на туморите на простатата.

Подобрява здравето на сърцето и кръвоносните съдове

В културите, които редовно консумират лют червен пипер, се наблюдават по-малко случаи на сърдечносъдови заболявания. Консумацията на лютия пипер понижава холестерола и триглицеридите и повишава фибринът в кръвта. Фибринът служи за ограничаване формирането на съсиреци в потока на кръвта, които иначе могат да доведат до удар, сърдечна недостатъчност и белодробна емболия.

Ограничава запушванията

При проблеми със синусите или настинка често се оказваме със запушени дробове или течащ нос. Запушването може да се облекчи като ядем храни с лют червен пипер или дори пием горещ чай с щипка от подправката. Когато се погълне, лютият червен пипер прониква в мукусните мембрани и подобрява оттичането на носа и дробовете.

Предпазва от язва на стомаха

Може и да си мислим, че пикантната храна създава стомашни проблеми, но всъщност лютият червен пипер има ползотворен ефект за предпазване от поява на стомашни язви. Пиперът убива бактериите в стомаха и кара клетките в него да секретират сокове, които го предпазват предпазват от язви.

Източници:

• USDA National Nutrient Database: Spices, Pepper, Red or Cayenne
• All About Vision; Vitamin A and Beta Carotene: Eye Benefits; G. Heiting, OD; October 2010
• "Journal of Alzheimer's Disease"; Vitamin A has Anti-Oligomerization Effects on Amyloid-β In Vitro; J. Takasaki, et al.; August 2011
• MayoClinic.com; Vitamin E; August 2011
• University of Maryland Medical Center; Manganese; June 2009
• WHFoods.com: Cayenne Pepper
• BrittNewsTribune.com: Herbs are a unique way to beat winter
• U.S. Pharmacist: Capsaicin: Risks and Benefits

“Заседнал начин на живот” не винаги означава липса на спорт

Прекарването на часове в седнало положение може да предизвика забавяне на метаболизма, високо кръвно налягане и диабет. Гимнастиката в обедната почивка или кросът след работа имат минимален ефект, ако през останалото време седите на стола.

При стоенето се ангажират мускулите на гърба, раменете и краката, а при седналото положение тялото не прави никакво физическо усилие и бездейства. Учените посочват, че напълняването е неизбежно за хората, които прекарват голяма част от времето си в седнало положение.

Не е трудно да се изгорят допълнително 30 до 50 калории на ден, което е достатъчно да се предотврати постепенното натрупване на килограм - килограм и половина за една година. Ако не ставате от стола, килограмите ще се покачват незабелязано. Обикновено слабите хора стоят прави през деня по 2 часа повече от хората, които трупат килограми.

Шведски учени са установили, че хората, които седят или се излежават, имат по-често здравословни проблеми, свързани с наднорменото тегло, отколкото тези, които се движат редовно и всеки момент са готови да станат и да свършат нещо. Специалистите отбелязват, че понятието „заседналост" се бърка с липсата на спорт. Но всъщност хората, които посещават фитнес залата или ходят по 30-45 минути на ден, а през останалата част на деня седят на едно място, водят заседнал начин на живот.

Продължителното заседяване има и още по-лоши последствия от напълняването. Изследвания с животни показали, че веществата, които се произвеждат само когато се използват мускулите, играят решаваща роля за усвояването на мазнините и захарта. Тези вещества се образуват точно когато човек стои прав или се движи. При седнало положение една важна част от метаболизма се забавя.

Важно е да се разбере, че хората, които стават на всеки половин час, могат да избегнат бъдещи проблеми. Редовното движение е важно и за добрата стойка. Човешкият гръбнак не е създаден за продължително седене и то може да увреди стойката, дишането и храносмилането.

Нормалният здрав гръбнак има форма на буквата S, а при седене долната лумбална извивка възприема формата на буквата С. В това положение мускулите на гърба и на корема, които трябва да поддържат тялото, не се използват. С времето тези мускули отслабват толкова, че не могат да поддържат гръбначния стълб и неизбежно се появяват болките в гърба.

Освен това, когато коленете са свити на 90 градуса, връзките между мускулите на бедрата и ставите се скъсяват, което намалява свободата на движение на тялото. След известно време това може да доведе до болки, а понякога и инциденти, като например фрактури.

Дишането също се затруднява, посочват учените, защото организмът се бори да снабди с кислород белите дробове, докато тялото е свито в седнало положение. Това причинява и притискане на коремните вътрешности, от което се забавя храносмилането. Затова е наложително по-честото изправяне и раздвижване.

Освен да стават по-често, хората, които са принудени да се заседяват на бюрото си, могат също да изпълняват някои специални упражнения от седящо положение, за да активизират мускулите си. Полезно е да свикнете да стоите в изправено положение, когато говорите по телефона, и да пренасяте тежестта на тялото от единия крак на другия. По този начин ще изгаряте калории.

Липсата на физическа активност причинява смъртта на 1,9 милиона души годишно в света.


Източник: Health.bg

ЧЕРЕШИТЕ!!!.........

ЧЕРЕШИТЕ са един от най-вкусните и обичани плодове, те са и изключително полезни тъй като са богати на провитамин А, витамини от В комплекса, витамин С , те са изключително богати и на минерални съставки като желязо, калий, натрий, магнезий, калций и фосфор, които са изключително необходими за красивия външен вид на всяка една жена. Освен това черешите имат много ниско съдържание на мазнини и високо водно съдържание, което ги прави един подходящ плод при използването на плодова диета през пролетта и дори в ранното лято. Една череша притежава само 4 калории, което прави плода подходящ при желание за отслабване.

Черешите, подобно на много други плодове, са богати на антиоксиданти. Наличието им спомага за предотвратяването на рак (противо канцерогенно свойство), възпалителни процеси в организма и сърдечносъдови заболявания. Похапването на череши ще ви помогне не само да запазите красивата женска фигура, но и ако е необходимо ще може да отслабнете и да бъдете здрави красиви и засмени!

Тъмночервеният цвят на черешите се дължи на пигментни вещества с високото съдържание на антоцианини и каротиноиди – флавоноиди, укрепващи стените на кръвоносните съдове и понижаващи високото кръвно налягане при пациенти с хипертония. Ето защо ако имате проблем с кръвоносната система силно ви препоръчваме да си хапвате на ден поне 400гр. череши.

Черешите съдържат и високи нива на антиоксиданта мелатонин, който се произвежда естествено от организма и се смята, че помага за забавянето на процеса на стареене, както и за регулиране на съня.

Поради съдържанието на желязо, черешите се препоръчват на хора с анемия. Наличието на салицилова киселина пък ги прави подходящи за страдащи от артрит, подагра и ревматизъм.

Консумацията на сок от череши е полезен след фитнес тренировка или джогинг, каране на колело, танци или друг вид спортна дейност причината за това е че натуралния плодов сок от череши помага за намаляване на мускулните увреждания, причинени от физическите упражнения в резултат на което не се наблюдава микро разкъсвания на мускулите.

Защо пълнеем от изтощителните протеинови диети?

Когато започваме прилагането на този вид диети, губим светкавично килограми, в последствие се отказваме, уморени от безмилостния глад и еднообразното меню, и в резултат на всичко това, не само връщаме килограмите, които сме изгубили, но за съжаление и ги удвояваме. В 90-95% от изтощителните строги диети, се наблюдава йо-йо ефекта, а именно – напълняване. Защо се получава това?

На първо място, при наличието на такива лишения, намалената до минимум енергийна консумация и най – вече на въглехидрати, застрашава важни дейности на организма. Да вземем за пример мозъка. За добро или лошо, неговата единствена „храна” е глюкозата (въглехидрати). Както знаем мозъка е отговорен за дейността на всякакви органи и системи в човешкото тяло. Можете ли да си представите какъв стрес изтърпява организма като цяло, когато лишите един от най – важните му органи от единствения за него източник на енергия?! При други обстоятелства това би било катастрофално за него, но човешкото тяло, за щастие, е перфектно скроено и то пуска в действие своите защитни миханизми. При ниски нива на глюкоза в кръвта, организма започва да използва енергия от складираната такава от самия него. За нещастие обаче не започва от мазнините, както бихме искали всички. Напротив, започва от енергията, която е складирана за движение и сила, т.е. от гликогона, който се намира в черния дроб и мускулите. И така, след като е използвал гликогона от черния дроб, организма започва да разгражда този, който е складиран в мускулната тъкан, за да превърне протеините (които изграждат мускулите), в глюкоза (веществото, от което най – много се нуждае).

В действителност, при спазването на този вид диети, тялото се сбогува първо с наличната си мускулна маса, а в последстие, ако сме късметлии може да се освободим и от някоя и друга мазнина.

Също така, когато спазваме строги и изтощителни диети, се създават предпоставки за натрупване на мазнини. Организма подразбира ниската енергийна консумация като „случай на нужда” и складира мазнините по – бързо, за да запази енергията, от която има нужда.

Не трябва да се забравя и факта, че продължителното спазване на нискокалорични / протеинови диети, води до сериозни липси на витамини, минерали и др. важни за дейността на организма съставки. Дори с консумацията на хранителни добавки, тези липси е трудно да се избегнат, тъй като не е сигурно, че организма ще успее да ги усвои. Така, че погрешно е твърдението, че прекалената консумация на протеини нпр., води до натрупване на мускулна маса. Напротив! Когато организма не приема нужните му въглехидрати (глюкоза), той започва да разгражда гликогон от черния дроб и мускулите за да си ги набави, независимо от това, какво количество протеини приема. Протеините, които приемаме от храната, почти не се използват като извор на енергия, и твърдението, че при засилената им консумация, сме застраховани да не изгубим мускулна маса, е погрешно.

Какъв е извода?

Спазването на нискокалорични / протеинови диети беше нашумяло преди години в по – напредналите страни. В последствие, се установи истинският резултат от тяхното приложение, а именно – рязката загуба на килограми, които за съжаление не са нищо друго освен вода и мускулна тъкан. В момента този вид диети, се прилагат там, където няма достатъчно информация за коварните им последствия.

Как тогава да отслабнем?

Решението е просто: правилно равномерно хранене със засилване на физическата дейност. Не използвайте диети, които са прадназначени за групи от хора, обърнете се към специалист, за създаване на хранителен режим конкретно за вас. Само така можете да имате желания дълготраен резултат, без странични ефекти и опасност за здравето ви.


Диетолог Йоана Маринова

Много от отрицателните ефекти са характерни за повечето безалкохолни напитки.

Т.нар. безалкохолни напитки са толкова вредни, че диетолозите трудно успяват да изброят всички последствия. Особено вредна е кока-колата, твърдят експертите от ediets.com.

Главна причина за вредното влияние на повечето безалкохолни газирани напитки е захарта в тях, въпреки че производителите се стараят всячески да игнорират този факт или пък пускат на пазара напитки с ниско съдържание на захар.

Kакво се случва в организма, когато пием кока-кола

• През първите 10 минути в тялото постъпват 1 ч. л. захар (а това е максималната препоръчителна дневна доза!), но фосфорната киселина, добавяна в питието, притъпява тази сладост и позволява захарта да се усвои по-бързо от организма.

• След 20 минути съдържанието на захар в кръвта вече се е увеличило, а това води до изхвърлянето на допълнителни количества инсулин. Черният дроб реагира на това, като превръща захарта в мазнини.

• След 40 минути завършва и усвояването на кофеина. Разширяват се зениците, повишава се кръвното, черният дроб изхвърля повече захар в кръвта. Аденозните рецептори на мозъка се блокират и по този начин се предотвратява сънливостта.
• След 45 минути се засилва изработването на допамин - хормона, който е един от основните невротрансмитери в организма, а също така стимулира центъра на удоволствието. На същия принцип действат и наркотичните вещества.

• След 1 час фосфорната киселина свързва калция, магнезия и цинка в червата и засилва метаболизма. Увеличава се отделянето на тези елементи с урината.

• След повече от час започва да се усеща и диуретичното действие на кофеина. С урината се извеждат екстрени количества калций, магнезий и цинк, които са необходими за здравината на костите, а също така натрий, електролити и вода. Този химичен процес прави хората раздразнителни и уморени.(а)

Стареенето на ставите може да се забави

Д-р Заркова, в какви възрастови рамки се движи началото на ставното износване?
По статистически данни стареенето на ставите започва след 30-годишна възраст, но трябва да имаме предвид и други фактори, които могат да доведат до по-ранно износване на ставите. Например генетична предразположеност, голямо физическо натоварване на ставите /тежка физическа работа или спорт/, малформации, плоскостъпието може да доведе до проблеми в коленните стави в много по-ранна възраст, наднормено тегло, травми.

Но обичайно сигналът за тревога е болката.
При поява на болка трябва да се реагира веднага.Болките са най-силни при движение. Има пациенти , които изпитват силни болки, но изследванията не показват голямо ставно изностване, и такива, при които няма болка, но ставното износване е значително.Когато има болка, вече има необходимост от лечение и профилактика .

В какво се състои профилактиката според съвременните здравни практики?
Ако проследим публикациите в исторически план, през 50-те, 60-те години на миналия век не се е обръщало чак такова внимание на ставната профилактика. А ставното износване е необратим процес. То може единствено и само да се забави. Днес се обръща значително внимание на комплексната профилактика - на храненето, умерения спорт /плуването например е много полезно/, коригирането на теглото, приемането на хранителни добавки, които допринасят за забавяне на ставното износване.Въздействието на т.нар. хондропротектори е комплексно - върху костите, ставния хрущял, вътреставната течност, ставната капсула и ставните връзки.

Хондропротекторите подпомагат храненето на ставата, забавят разграждането на хрущяла, подобряват гъвкавостта, повишават синтеза на колаген, забавят остеопоротичните изменения в костта. Имам опит с „Хондросейв ”, който е комплексен хондропротектор - включва освен глюкозамин, хондроитин, сяра – задължителни за профилактиката и доброто хранене на ставата , също и витамин D3,повлияващ промените в костите, вит. С който повлиява синтеза на колаген и еластин, много микроелементи /хром, мед, бор, цинк/, които имат антиоксидантно действие и участват в клетъчния метаболизъм.

Износването на ставите може ли да се „пести” , ако се употребяват по-малко, сиреч да се ограничи движението?
Не. Физическите упражнения спомагат за укрепването на мускулите около ставите и допринасят за защитата им от увреждания. Освен това подобряват кръвообръщението,гъвкавостта ,поддържат и увеличават обема на движение. При заболявания на ставите са полезни плуването, умереното ходене, упражнения, повишаващи еластичността на мускулите. При болка в ставите, трябва да се прецени от лекар специалист какво да бъде натоварването.

Има ли зависимост между пола и ставната дегенерация?
Да, има.Ставното износване преобладава при жените, където хормоналните фактори , бременността и колебанията в телесното тегло играят значителна роля.

Ставното здраве може ли да се подобри с упражнения за мускулите?
Връзката е пряка. Здравата мускултура предполага здрави връзки, те пък участват в изграждането на ставата. Оттам идва по-голяма стабилност и подвижност на ставите, което задържа развитието на дегенеративните процеси. Затова умереното спортуване категорично има профилактичен ефект върху износването на ставите.

ДЕПРЕСИЯТА СЕ СЪБУЖДА НАПРОЛЕТ

Спо­ред аме­ри­кан­ски­я пи­са­тел Уй­лям Стай­рън “ду­ма­та деп­ре­сия е твър­де сла­ба, за да из­ра­зи същ­нос­тта на та­ко­ва теж­ко за­бол­ява­не”. Деп­ре­сия­та да­леч не е са­мо по­ни­же­но нас­трое­ние, са­мо­чувс­твие, тъ­га...

- Съ­щес­т­ву­ва ли ня­как­ва връз­ка меж­ду стрес и деп­ре­сия?
- Ка­те­го­рич­но е до­ка­за­но, че връз­ка­та меж­ду стре­са и деп­ре­си­я­та е пря­ка и вза­им­но обус­ло­ве­на.

При поч­ти 80% от слу­ча­и­те с деп­ре­сия ка­то пър­воп­ри­чи­на за по­я­ва­та є бол­ни­те из­тък­ват пре­жи­вян от­ри­ца­те­лен пси­хоемо­ци­о­на­лен мо­мент. Под­чер­та­вам, че стре­сът от­к­люч­ва деп­ре­сия са­мо у ли­ца с осо­бе­нос­ти в лич­нос­то­ва­та струк­ту­ра и емо­ци­о­нал­но-пси­хич­на­та сфе­ра.

За въз­ник­ва­не­то на деп­ре­сия е с по-го­ля­мо зна­че­ние хро­нич­ното всекид­нев­но т­рав­миране на нер­в­на­та сис­те­ма, от­кол­ко­то крат­ков­ре­мен­но въз­дей­с­т­вие на мо­щен стре­си­ращ фак­тор.
- Как­ви са обоб­ще­ни­те дан­ни за раз­п­рос­т­ра­не­ние на за­бо­ля­ва­не­то?
- Сме­ло мо­га да ка­жа, че то­ва за­бо­ля­ва­не е съ­из­ме­ри­мо по раз­п­рос­т­ра­не­ние с ар­те­ри­ал­на­та хи­пер­то­ния, мо­зъч­ния ин­султ, сър­деч­но­съ­до­ви­те за­бо­ля­ва­ния и въ­об­ще с ма­со­ви­те со­ци­ал­но зна­чи­ми бо­лес­ти. Спо­ред про­уч­ва­ния все­ки 6-и българин в тру­дос­по­соб­на въз­раст е пре­жи­вял по­не един деп­ре­си­вен епи­зод.

Въ­об­ще чес­то­тата на деп­ре­сив­ни­те раз­с­т­рой­с­т­ва на­рас­т­ва, въп­ре­ки че не е яс­но до­кол­ко то­ва се дъл­жи на по­ви­ше­на за­бо­ляемост или на по-доб­ро ди­аг­нос­ти­ци­ра­не и по-чес­то­то тър­се­не на по­мощ от ли­ца­та с деп­ре­сив­ни оп­лак­ва­ния.
- Кои са ха­рак­тер­ни­те кли­нич­ни изя­ви на деп­ре­си­я­та и стре­са?
- Деп­ре­си­я­та е ед­на от “го­ле­ми­те ди­аг­но­зи” не са­мо в пси­хо- и нев­ро­ло­ги­я­та, но въ­об­ще в кли­нич­на­та ме­ди­ци­на ка­то ця­ло. То­ва е та­ка, за­що­то то­ва за­бо­ля­ва­не и от­дел­ни не­го­ви сим­п­то­ми мо­гат да на­по­до­бят де­сет­ки дру­ги бо­лес­­ти,как­то и об­рат­но­то - се­ри­оз­ни ор­га­нич­ни за­бо­ля­ва­ния да се мас­ки­рат в на­ча­ло­то с деп­ре­сив­на сим­п­то­ма­ти­ка.

Да се има пред­вид, че за­бо­ля­ва­не­то най-чес­то за­поч­ва бав­но, ко­вар­но и под­мол­но, не­у­сет­но; са­ми­ят бо­лен не за­бе­ляз­ва сим­п­то­ми­те и пър­ви­те про­я­ви може да нап­ра­вят впе­чат­ле­ние на най-близ­ко­то об­к­ръ­же­ние.

Ос­нов­ни­те кли­нич­ни про­я­ви са в че­ти­ри по­со­ки:

- про­ме­ни в нас­т­ро­е­ни­е­то - потис­на­то нас­т­ро­е­ние, тъ­га, без­по­мощ­ност, без­на­деж­д­ност, без­по­кой­с­т­во, плач, стра­хо­ви из­жи­вя­ва­ния;

- поз­на­ва­тел­ни про­ме­ни - на­ру­ше­ния в па­мет­та и мис­лов­ни­те про­це­си, труд­на кон­цен­т­ра­ция и със­ре­до­то­ча­ва­не, раз­се­я­ност;

- по­ве­ден­чес­ки про­ме­ни - от­чуж­да­ва­не, из­бяг­ва­не кон­такт с близ­ки и при­я­те­ли, от­каз от при­ят­ни и из­вър­ш­ва­ни с удо­вол­с­т­вие всекид­нев­ни дей­нос­ти;

- со­ма­тич­ни ре­ак­ции - сър­це­би­е­не, гла­во­бо­лие, те­жест в ко­ре­ма, за­май­ва­не, га­де­не, по­зи­ви за пов­ръ­ща­не, за­гу­ба на апе­тит, от­с­лаб­ва­не или на­пъл­ня­ва­не, лес­на умо­ра, поб­лед­ня­ва­не, при­ло­ша­ва­ния и още мно­го по­доб­ни сим­п­то­ми.

По на­ча­ло жен­с­ки­ят пол е по-уяз­вим и деп­ре­сив­ни­те епи­зо­ди са дос­та ха­рак­тер­ни за ня­кои пе­ри­о­ди в жи­во­та на же­на­та - мен­с­т­ру­а­ция, бре­мен­ност, лак­та­ция, ро­дов и пос­ле­ро­дов пе­ри­од, кър­ме­не, ме­но­па­у­за.

В кли­нич­на­та кар­ти­на на деп­ре­си­я­та мо­гат да пре­об­ла­да­ват ед­ни или дру­ги от ци­ти­ра­ни­те по-го­ре сим­п­то­ми; те най-чес­то се съ­че­та­ват по, бих ка­зал, не­ве­ро­я­тен, при­чуд­лив на­чин, но ос­нов­но­то яд­ро си ос­та­ват про­ме­ни­те в емо­ци­о­нал­на­та сфе­ра и по­ве­де­ни­е­то.

Мно­го ва­жен и съ­щес­т­вен мо­мент е, че е не­об­хо­ди­мо да се пра­ви раз­ли­ка меж­ду ен­до­ген­на и ек­зо­ген­на деп­ре­сия. При пър­ва­та нас­лед­с­т­ве­ни­те, ге­не­тич­ни­те, кон­с­ти­ту­ци­о­нал­ни­те фак­то­ри, ти­път нер­в­на сис­те­ма, ха­рак­те­ро­ви­те осо­бе­нос­ти на ин­ди­ви­да иг­ра­ят ог­ром­на ро­ля. Става дума за се­ри­оз­но за­бо­ля­ва­не, ко­е­то про­ти­ча с по­доб­ре­ния и вло­ша­ва­ния в те­че­ние на дъл­ги го­ди­ни; ня­ма да е пре­си­ле­но, ако се ка­же поч­ти цял жи­вот. В ре­ди­ца слу­чаи ен­до­ген­на­та деп­ре­сия про­ти­ча скри­то и не­за­бе­ля­за­но до­ри и за най-близ­ко­то об­к­ръ­же­ние на бол­ния, с т.нар. кли­нич­ни мик­ро­сим­п­то­ми, ко­и­то чес­то не се до­ла­вят и от про­фи­ли­ран спе­ци­а­лист.

Деп­ре­си­я­та мо­же да се от­к­лю­чи и след теж­ко за­бо­ля­ва­не, пре­ка­ра­на опе­ра­ция, раж­да­не, хор­мо­нал­ни раз­с­т­рой­с­т­ва

- А как­во ще ка­же­те за ек­зо­ген­на­та деп­ре­сия?
- По-точ­но е да се на­ри­ча “деп­ре­си­вен епи­зод”, за кой­то е ха­рак­тер­но, че въз­ник­ва из­к­лю­чи­тел­но под дей­с­т­вие на стре­си­ра­щи, неб­ла­гоп­ри­ят­ни фак­то­ри на окол­на­та об­с­та­нов­ка; от­з­ву­ча­ва на­пъл­но след оп­ре­де­ле­но вре­ме; има на­пъл­но бла­гоп­ри­ят­на прог­но­за; мно­го по-лес­но се под­да­ва на ан­ти­деп­ре­сив­но ле­че­ние. Тук на­ру­ше­ни­я­та в емо­ци­о­нал­на­та, по­ве­ден­чес­ка­та, пси­хич­на­та сфе­ра са зна­чи­тел­но по-ле­ки или от­със­т­ват. Из­ра­зе­ни са по-сил­но и осе­за­тел­но ве­ге­та­тив­но-нев­ро­тич­ни­те сим­п­то­ми - га­де­не, сър­це­би­е­не, иг­ра на ар­те­ри­ал­но­то на­ля­га­не, гла­во­бо­лие, без­съ­ние, при­ло­ша­ва­ния, све­то­вър­те­жи, за­май­ва­не и мно­го още сим­п­то­ми.

Чес­то­та­та на деп­ре­си­я­та и деп­ре­сив­ни­те епи­зо­ди ряз­ко на­рас­т­ва през есен­но-зим­ния се­зон. Бол­ни­те с ен­до­ген­на деп­ре­сия се вло­ша­ват по­ра­ди кратката про­дъл­жи­тел­ност на де­ня, а то­ва е свър­за­но пря­ко със син­те­за­та на ен­до­ген­ни­те ес­тес­т­ве­ни ан­ти­деп­ре­сан­ти - се­ро­то­нин, до­па­мин, епи­неф­рин, ад­ре­на­лин, но­рад­ре­на­лин, за чи­я­то син­те­за в ор­га­низ­ма ос­нов­но зна­че­ние имат ин­тен­зив­ност­та и ха­рак­те­рът на свет­ли­на­та.

Въп­ре­ки че по ста­тис­ти­чес­ки и ли­те­ра­тур­ни дан­ни деп­ре­сив­ни­те със­то­я­ния са с по- го­ля­ма чес­то­та през есен­та и зи­ма­та, в един го­лям про­цент слу­чаи ме­се­ци­те

фев­ру­а­ри и март са “от­к­люч­ва­щи ме­се­ци” за съ­щес­т­ву­ва­що деп­ре­сив­но раз­с­т­рой­с­т­во,

и не са­мо деп­ре­сив­ни на­ру­ше­ния - обос­т­рят се нев­ро­зи, нер­в­ровегетативни дис­то­нии, па­ни­чес­ки ата­ки, пси­хо­сек­су­ал­ни раз­с­т­рой­с­т­ва, епи­леп­тич­ни при­па­дъ­ци, хи­по­хон­д­рич­ни изжи­вя­ва­ния, миг­ре­на, фо­бий­ни раз­с­т­рой­с­т­ва и още ре­ди­ца дру­ги пси­хо­е­мо­ци­о­нал­ни па­то­ло­гич­ни със­то­я­ния. Ве­ро­ят­но то­ва е свър­за­но с ряз­ка­та про­мя­на в ме­те­о­ро­ло­гич­ни­те и ат­мос­фер­ните ус­ло­вия, а оп­ре­де­ле­ни мо­зъч­ни струк­ту­ри у та­ки­ва бол­ни са из­к­лю­чи­тел­но чув­с­т­ви­тел­ни към те­зи про­ме­ни и то­ва имен­но до­веж­да до ряз­ка кли­нич­на изя­ва на те­зи раз­с­т­рой­с­т­ва и за­бо­ля­ва­ния.
- Как­во тряб­ва да зна­ят хо­ра­та?
- Важ­но е да се знае, че в мно­го слу­чаи пър­ви­те сим­п­то­ми се изя­вя­ват в на­ру­ше­ния в сек­су­ал­но­то об­щу­ва­не - обик­но­ве­но по­ни­же­но ли­би­до, не­у­дов­лет­во­ре­ност от ин­тим­ни­те кон­так­ти, труд­но дос­ти­га­не до кул­ми­на­ци­я­та при по­лов кон­такт. За мъ­же­те са ха­рак­тер­ни на­ру­ше­на ерек­тил­на фун­к­ция, преж­дев­ре­мен­на ея­ку­ла­ция, как­то и удъл­же­но дос­ти­га­не до ор­га­зъм.
- Как­ви са сред­с­т­ва­та за ле­че­ние на депресията?
- Ле­че­ни­е­то на деп­ре­сив­но-стре­со­ген­ни­те раз­с­т­рой­с­т­ва е из­к­лю­чи­тел­но от­го­во­рен и про­дъл­жи­те­лен про­цес. Пъл­но­то въз­с­та­но­вя­ва­не от деп­ре­сия, ако се ле­ку­ва адек­ват­но, е меж­ду 6 ме­се­ца и 1 го­ди­на, при по-теж­ки слу­чаи - до 1 го­ди­на и по­ло­ви­на. Изис­к­ват се стро­го пер­со­на­лен под­ход, сис­тем­ност и пос­ле­до­ва­тел­ност, при­ла­га­не на ком­п­лек­с­ни те­ра­пев­тич­ни ме­то­ди, из­г­раж­да­не на бли­зък пси­хо­ло­ги­чен и емо­ци­о­на­лен кон­такт с па­ци­ен­та.

При ле­ки и сред­но - до уме­ре­но из­ра­зе­ни кли­нич­ни сим­п­то­ми не се на­ла­га въ­об­ще хос­пи­та­ли­зи­ра­не на бол­ния, мо­же да се из­бег­не при­ло­же­ни­е­то и на фар­ма­ко­ло­гич­ни пре­па­ра­ти (ан­ти­деп­ре­сан­ти), а се при­бяг­ва до ви­со­ко­е­фикасен и ин­ди­ви­ду­ал­но съ­об­ра­зен те­ра­пев­ти­чен ком­п­лекс, включ­ващ ан­ти­деп­ре­си­вен и ан­тис­т­ре­со­ге­нен бил­ко­в ком­п­лекс, ди­е­та, пси­хо­те­ра­пия и реф­лек­со­те­ра­пия

Ко­га­то пре­об­ла­да­ват сим­п­то­ми на умо­ра, па­ме­то­ви на­ру­ше­ния, лип­са на апе­тит, за­ма­я­ност, сън­ли­вост, га­де­не, по­ни­жен то­нус, се при­ла­га ком­би­на­ция от сти­му­ли­ра­ща ал­тер­на­тив­на ме­то­ди­ка с ня­кои то­ни­зи­ра­щи бил­ко­во-ми­не­рал­ни и ви­та­мин­ни про­дук­ти, пси­хо­те­ра­пия. То­зи ком­п­лекс тряб­ва да се при­ла­га най-мал­ко 6 ме­се­ца с про­мя­на в до­зи­те и де­но­нощ­ни­те ре­жи­ми на все­ки пре­па­рат, в за­ви­си­мост от със­то­я­ни­е­то.