Според американския писател Уйлям Стайрън “думата депресия е твърде слаба, за да изрази същността на такова тежко заболяване”. Депресията далеч не е само понижено настроение, самочувствие, тъга...
- Съществува ли някаква връзка между стрес и депресия?
- Категорично е доказано, че връзката между стреса и депресията е пряка и взаимно обусловена.
При почти 80% от случаите с депресия като първопричина за появата є болните изтъкват преживян отрицателен психоемоционален момент. Подчертавам, че стресът отключва депресия само у лица с особености в личностовата структура и емоционално-психичната сфера.
За възникването на депресия е с по-голямо значение хроничното всекидневно травмиране на нервната система, отколкото кратковременно въздействие на мощен стресиращ фактор.
- Какви са обобщените данни за разпространение на заболяването?
- Смело мога да кажа, че това заболяване е съизмеримо по разпространение с артериалната хипертония, мозъчния инсулт, сърдечносъдовите заболявания и въобще с масовите социално значими болести. Според проучвания всеки 6-и българин в трудоспособна възраст е преживял поне един депресивен епизод.
Въобще честотата на депресивните разстройства нараства, въпреки че не е ясно доколко това се дължи на повишена заболяемост или на по-добро диагностициране и по-честото търсене на помощ от лицата с депресивни оплаквания.
- Кои са характерните клинични изяви на депресията и стреса?
- Депресията е една от “големите диагнози” не само в психо- и неврологията, но въобще в клиничната медицина като цяло. Това е така, защото това заболяване и отделни негови симптоми могат да наподобят десетки други болести,както и обратното - сериозни органични заболявания да се маскират в началото с депресивна симптоматика.
Да се има предвид, че заболяването най-често започва бавно, коварно и подмолно, неусетно; самият болен не забелязва симптомите и първите прояви може да направят впечатление на най-близкото обкръжение.
Основните клинични прояви са в четири посоки:
- промени в настроението - потиснато настроение, тъга, безпомощност, безнадеждност, безпокойство, плач, страхови изживявания;
- познавателни промени - нарушения в паметта и мисловните процеси, трудна концентрация и съсредоточаване, разсеяност;
- поведенчески промени - отчуждаване, избягване контакт с близки и приятели, отказ от приятни и извършвани с удоволствие всекидневни дейности;
- соматични реакции - сърцебиене, главоболие, тежест в корема, замайване, гадене, позиви за повръщане, загуба на апетит, отслабване или напълняване, лесна умора, побледняване, прилошавания и още много подобни симптоми.
По начало женският пол е по-уязвим и депресивните епизоди са доста характерни за някои периоди в живота на жената - менструация, бременност, лактация, родов и послеродов период, кърмене, менопауза.
В клиничната картина на депресията могат да преобладават едни или други от цитираните по-горе симптоми; те най-често се съчетават по, бих казал, невероятен, причудлив начин, но основното ядро си остават промените в емоционалната сфера и поведението.
Много важен и съществен момент е, че е необходимо да се прави разлика между ендогенна и екзогенна депресия. При първата наследствените, генетичните, конституционалните фактори, типът нервна система, характеровите особености на индивида играят огромна роля. Става дума за сериозно заболяване, което протича с подобрения и влошавания в течение на дълги години; няма да е пресилено, ако се каже почти цял живот. В редица случаи ендогенната депресия протича скрито и незабелязано дори и за най-близкото обкръжение на болния, с т.нар. клинични микросимптоми, които често не се долавят и от профилиран специалист.
Депресията може да се отключи и след тежко заболяване, прекарана операция, раждане, хормонални разстройства
- А какво ще кажете за екзогенната депресия?
- По-точно е да се нарича “депресивен епизод”, за който е характерно, че възниква изключително под действие на стресиращи, неблагоприятни фактори на околната обстановка; отзвучава напълно след определено време; има напълно благоприятна прогноза; много по-лесно се поддава на антидепресивно лечение. Тук нарушенията в емоционалната, поведенческата, психичната сфера са значително по-леки или отсъстват. Изразени са по-силно и осезателно вегетативно-невротичните симптоми - гадене, сърцебиене, игра на артериалното налягане, главоболие, безсъние, прилошавания, световъртежи, замайване и много още симптоми.
Честотата на депресията и депресивните епизоди рязко нараства през есенно-зимния сезон. Болните с ендогенна депресия се влошават поради кратката продължителност на деня, а това е свързано пряко със синтезата на ендогенните естествени антидепресанти - серотонин, допамин, епинефрин, адреналин, норадреналин, за чиято синтеза в организма основно значение имат интензивността и характерът на светлината.
Въпреки че по статистически и литературни данни депресивните състояния са с по- голяма честота през есента и зимата, в един голям процент случаи месеците
февруари и март са “отключващи месеци” за съществуващо депресивно разстройство,
и не само депресивни нарушения - обострят се неврози, нервровегетативни дистонии, панически атаки, психосексуални разстройства, епилептични припадъци, хипохондрични изживявания, мигрена, фобийни разстройства и още редица други психоемоционални патологични състояния. Вероятно това е свързано с рязката промяна в метеорологичните и атмосферните условия, а определени мозъчни структури у такива болни са изключително чувствителни към тези промени и това именно довежда до рязка клинична изява на тези разстройства и заболявания.
- Какво трябва да знаят хората?
- Важно е да се знае, че в много случаи първите симптоми се изявяват в нарушения в сексуалното общуване - обикновено понижено либидо, неудовлетвореност от интимните контакти, трудно достигане до кулминацията при полов контакт. За мъжете са характерни нарушена еректилна функция, преждевременна еякулация, както и удължено достигане до оргазъм.
- Какви са средствата за лечение на депресията?
- Лечението на депресивно-стресогенните разстройства е изключително отговорен и продължителен процес. Пълното възстановяване от депресия, ако се лекува адекватно, е между 6 месеца и 1 година, при по-тежки случаи - до 1 година и половина. Изискват се строго персонален подход, системност и последователност, прилагане на комплексни терапевтични методи, изграждане на близък психологичен и емоционален контакт с пациента.
При леки и средно - до умерено изразени клинични симптоми не се налага въобще хоспитализиране на болния, може да се избегне приложението и на фармакологични препарати (антидепресанти), а се прибягва до високоефикасен и индивидуално съобразен терапевтичен комплекс, включващ антидепресивен и антистресогенен билков комплекс, диета, психотерапия и рефлексотерапия
Когато преобладават симптоми на умора, паметови нарушения, липса на апетит, замаяност, сънливост, гадене, понижен тонус, се прилага комбинация от стимулираща алтернативна методика с някои тонизиращи билково-минерални и витаминни продукти, психотерапия. Този комплекс трябва да се прилага най-малко 6 месеца с промяна в дозите и денонощните режими на всеки препарат, в зависимост от състоянието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар