Пубертетът – игра на хормони и още нещо

Пубертетът е една от най-важните фази в човешкия живот. Младият индивид трябва да премине от детството към света на възрастните, като придобие знанията и уменията, типични за тях. Традициите за инициация в различните общества и исторически периоди са многообразни. Общото е, че този преход е от особена важност за всички общества и култури. Юношата трябва да мине през тази инициация, за да може да бъде интегриран във обществото/племето като зрял индивид. При инициацията на юношите първата разлика е по полов признак. За момичетата и момчетата тя е различна – според различните култури и традиции. В повечето случаи момчетата бивали подлагани на различни изпитания, свързани с определени умения на физическо и психическо ниво, а при момичетата след първата менструация се правела някаква форма на „церемония”, която да ги подготвяла за бъдещия им живот като жени.

Днес в научните среди въпросът „кога започва и кога завършва пубертетът” е спорен. Според едни учени, край на пубертета се слага с половото съзряване, а според други краят е тогава, когато индивидът се оформи и физически, и психически като възрастен човек. 
Пубертетът започва по различно време при момчетата и при момчетата. За момичетата за нормални стойности се смятат 9 до 15г., а за момчетата – с 2 години по-късно (11 до 16-17 год.).Наблюдава се т. нар акселерация (от лат. acceleratio – ускорение). Тя се изразява с ускорено полово съзряване, ускорено нарастване на теглото и ръста на децата и юношите. Това явление започва от втората половина на 19 век. За последните 100 години ръстът на новородените е нараснал с повече от 1см, а теглото – със 100-300 грама. На всеки 10 години ръстът на децата между 5 и 10-годишна възраст се увеличава средно с 1. 5 см, а теглото – с 0. 5 кг, при юношите ръстът се увеличава с 10-15 см. Съществено е променена и възрастта на половото съзряване. Ако в Европа през 19 век менструацията на момичетата се е появявала на 16-17 год., то сега като правило това става на 13-14 години, та дори и по-рано – на 10-12 години. Същите са тенденциите в развитието на ръста и съзряването на момчетата.

Продължителността на пубертета е строго индивидуална и не може да се дават прогнози, защото това е процес, променящ както самия човек (прави го годен за възпроизводство), така и духа му. Физическите промени включват т. нар. „ вторични полови белези” (първичните полови белези са тези, които отличават двата пола – репродуктивните органи).

При момчетата вторични полови белези са: мутиране на гласа (гласът става по-нисък с една октава, по-басов, добива мъжки тембър), поява на окосмяване по тялото (първо около интимните части, след това по тялото и лицето и накрая по гърдите), израстване на половите органи със започване на тяхната функция, поява на брада, закаляване на костната структура, натрупване на мускулна маса, тестисите се уголемяват и започват продукцията на сперматозоиди, пенисът също нараства, като достига пълно развитие до 18-годишна възраст, първото семеизпразване е белег за вече функциониращи полови жлези.

Преди всичко пубертетът е игра на хормони, които са основните „ заподозрени” за вече споменатите промени. И при двата пола най-важна роля за растежа има хормонът соматотропин, който отговаря за цялостното израстване на организма и се отделя от хипофизата. Половите хормони са тестостерон при мъжете и естроген при жените. Освен тях: пролактин (спомагащ развитието на млечните жлези), дехидротестостерон (за израстването на брадата при момчетата, отделя се от простатата). Особено полезен за съзряването на през пубертета е следобедният сън, при който се отделят голямо количество хормони.

Пубертетът е свързан и с редица социални проблеми. Много от децата остават неразбрани от родителите си и от обществото. Често физическата промяна става прекалено бързо и телата стават временно несъръзмерни, което комплексира подрастващите, акнето често е голям проблем на юношите. Променя се и психиката на индивида. Детето става мъж или жена. Навиците, интересите, начинът на живот се променят. Започва сексуалното поведение, появява се либидо.

Това потвърждава днес статистиката. И на мен много ми се иска да обърна внимание на родителите за тези много тревожни данни. Сътрудници на Дортмунския институт, занимаващи се с проблемите на детското хранене, се опитали да отговорят на въпроса: „Какво ядат децата? ” Като основен извод може да се счита следното: Децата ядат твърде много сладко, което съдържа много излишни калории, без каквито и да е хранителни вещества. Вече седемгодишни деца употребяват от 60 до 70г. захар на ден. Даже ако детето се ограничава със сладкото, източник на захар могат да се явят плодовите напитки, лимонадата, които пък лишават организма от още по-потребните филтрирана или минерална вода. Освен това, храната с високо съдържание на рафинирана захар отслабва имунната система – с това, че поврежда способността на организма да изработва нужните антитела за борба с инфекциите. Медицинските изследвания показват, че количеството антитела достоверно пада, даже и в случаите, когато човек изяжда не повече от 18гр. захар. За нагледност може да се каже, че такова количество захар се съдържа в половината от обичайните бутилки газирани напитки. 
Мляко и млечни продукти днешните деца употребяват една трета по-малко в сравнение с количеството, установено в рамките на проведените преди 15 год. изследвания. В резултат на това постъпващият в организма калций е до 25 % по-малко от препоръчаното количество от Германското дружество по въпросите на необходимото качествено хранене. А се знае, че именно калцият е особено важен за израстващия организъм.

Освен това децата и подрастващите започнаха да ядат повече месо и колбаси и това като правило означава, че те получават с храната повече мазнини в скрита форма. Съставът на тези месни изделия не се отличава с висока хранителна стойност, а употребата на баластни вещества и продукти, съдържащи основни източници на витамини и минерали, са далече от постигане на идеални показатели.От особено голямо значение за хармоничното развитие на младия човек и за избягване на отрицателните явления на акселерацията е неговата физическа активност. Във връзка с акселерацията, е направено наблюдение в продължение на три години върху развитието на 1200 ученички от София, разделени в две групи – активно спортуващи и неспортуващи. От събраните са данни за физическото развитие и дееспособност, половото съзряване, е направен е извода, че системните спортни занимания през пубертетния период намаляват тенденцията към акселерация и са фактор за хармоничното развитие на телесната структура.

Юношеството е период, характеризиращ се с бърз растеж, наподобяващ по интензивност кърмаческия. Факторите, влияещи върху хранителните потребности на юношите, са биологични, психологични и социални. Биологичните фактори определят по-високи нужди от есенциални хранителни вещества, каквито са белтъците, витамините, минералните вещества; енергийните потребности са по-малко повишени, докато нуждите от хранителните вещества, необходими за растежа и половото съзряване, нарастват значително. Различията в пола, промененият стил на живот, физическата активност рефлектират върху хранителните потребности. Нуждите от енергия и хранителни вещества не зависят толкова от календарната, колкото от биологичната възраст (т. е. от степента на съзряване) на индивида, поради което се характеризират с подчертани индивидуални различия, в зависимост и от пола.

Особено високи са белтъчните потребности (10-13% от общата хранителна енергия за деня) – поради нарастване на мускулната маса и промените в хормоналната продукция. Счита се, че потребностите от въглехидрати и мазнини се удовлетворяват безпроблемно – чрез мазнините се доставят 30% от общата хранителна енертия, чрез въглехидратите – повече от 55%.

През пубертета физиологичните нужди от витамини и минерали са павишени – във връзка с незаменимата им роля като активатори на обменните процеси, отличаващи се с голям интензитет. Това се отнася за вит. В6, вит. Е, фолиева киселина. Минерални вещества, показващи дефицит, са калцият, желязото и цинкът. Калцият е структурен елемент на скелета, който нараства интензивно през целия период на юношеството. Основната биологична роля на желязото е в кръвотворенето. Често срещаната желязо-дефицитна анемия, особено при девойките, се дължи на намаления с храната внос на желязо, на повишените потребности на интензивно растящият организъм, на хронични кръвозагуби (менструални), на нарушено усвояване на желязото. Третият елемент, често с недостатъчен прием с храната, е цинкът. Многообразието му в организма се представя в стимулирането на гонадотропните хормони на хипофизата, имунната устойчивост, растежните процеси.

Поради бурното развитие на организма през пубертета често се наблюдават редица отклонения, както и отключването на редица хронични болести. Клетъчното гладуване и неправилното хранене понякога водят до затлъстяване. Затлъстяването представлява състояние на прекомерно натрупване на мастна тъкън в организма. Налице е нарушено равновесие между енергийния внос чрез храната и енергоразхода на индивида. Свръхконсумацията на енергийна храна може да се дължи на психологически, наследствени и хормонални фактори. Дори лекото повишаване на телесното тегло увеличава риска от появя на социално-значимите заболявания: хипертония, остър инфаркт на миокарда, диабет. Затлъстяването е на второ място след тютюнопушенето като причина за преждевременна смърт.

При момчетата се наблюдава тенденция за употреба на анаболни препарати с цел трупане на мускулна маса, за да подобрят външния си вид, но това води до риск от увреждане на сърдечно-съдовата система и до здравословни проблеми от всякакъв характер поради хормоналния характер на тези продукти. От всичко казано до тук изводът е, че „пубертетът” е период не по-малко ключов и рисков за здравето на децата от кърмаческия. И в двата случая растежът е по-интезивен, бързо настъпват кардинални промени в организма, а при тинейджърите освен това „играта на хормоните” предизвиква емоционални и социално-поведенчески промени, съотв. проблеми за родителите.

http://um.anhira.com/