Приключване и започване. Част от общата цикличност на Вселената. Като ударите на сърцето, като кръвообращението, като вдишване-издишване. Същата повтаряемост. Същото и не. Защото календарът отново ще се повтори и през следващата 2012, месеците ще имат същите имена, сезоните ще се сменят със същата последователност, денонощието ще е отново само 24-часово. Отново ще сме заети, забързани, леко уморени, задъхани от това състезание с времето, отново ще използваме химични и физични средства за скриване на следите му по нас, ще добавим още някоя и друга козметична процедура, ще закупим от новия ефикасен крем от рекламите, ще потърсим нова диета, отново ще се почудим колко бързо омаляха дрехите на децата ни, отново ще трябва да планираме годишния си отпуск, да се справим с месечния си бюджет, с ежедневното приготвяне на вечерята, с ежеминутното си напрежение, с ежесекундното си притеснение, и отново... и отново...
И на фона на тази повторяемост, която най-банално ни завърта в еднообразното ежедневие, ще сме способни ли да намерим нещо различно, да създадем нещо ново? Нещо, което да пробуди тръпката у нас, да засили желанието ни за живот.
Да си направим подарък от нас и само за нас.
Айнщайн казва, че при извършването на едни и същи действия, винаги ще постигаме едни и същи резултати. Т. е., ако и следващата година действаме по същия начин както през настоящата, тя ще изглежда точно като настоящата и разликата ще бъде само в броя на свещите върху празничната ни торта. И в това няма нищо лошо естествено. Чудесно е да запазим нещата, които сме постигнали в живота – прекрасни семейни отношения, успешна кариера, уютно жилище, приятели, колеги, връзки, пътувания, финансова стабилност, свежия си външен вид. Не у всеки от нас е развит приключенският дух и не у всеки има желания за екстремни преживявания.
Но от това, което знаем за еволюционното развитие, следва че нещата никога, ама никога не се повтарят стопроцентово, няма пълна еднаквост. Цикличната повтаряемост е във формата на спирала, а не на кръг. Защото ако се движим в кръг, то резултатът може да бъде само един – зацикляне. Т. е., ако и догодина ние извършим абсолютно същите действия, то условията при които действаме ще бъдат различни, така че искаме или не, това ще повлияе и на процеса, и на крайните резултати. Например, ако сте прекарали приказно през лятната си почивка на някакъв остров един път и искате да повторите преживяването си, вие правите същите резервации, отпътувате със същите хора, наемате същата стая, поръчвате същите процедури, ястия, напитки – всичко е същото, но уви! Нещо не е както е било, нещо се е променило. В първия момент дори недоумявате – какво ли? С толкова старание сте повторили всичко? Дали все пак има нещо, което сте пропуснали? Да! Това, което се е променило е във вас самите – клетките в тялото, съзнанието, начинът на мислене, гледната точка... Ние сме живи организми, които са подложени на непрекъснат процес на развитие. И този процес е даденост. Ние можем да го приемем и да вървим в крак с него, да го използваме в наша полза, а можем да изберем и да се борим с него, да му се възпротивим и воюваме. Отново изборът е само наш.
И ако все пак си дадем сметка, че еволюционният процес е факт и ние не можем да го отменим, може би ще решим да го привлечем на наша страна. “Ако не можеш да победиш един враг, най-умното което можеш да направиш, е да го привлечеш за съюзник” – цитирам по памет неизвестен (поне на мен) мъдрец. Как може да го направим на практика? Като се развиваме, като се поддържаме, като се учим, като напредваме. И най-важното – като мечтаем. Защото това, което ни различава от всички останали същества на планетата са нашите лични стремежи и мечти.
И другото важно нещо, което трябва винаги да си спомняте преди да се отдадете на ежегодното си мечтаене е, че всичко е възможно – всяко нещо, което сте успели да видите в съзнанието си е осъществимо. Щом сте затворили очи и то се е появило пред вас, значи то съществува – първо като мисъл, после преведено в думи, написано, начертано, нарисувано и след това преминало съвсем в материалния свят – произведено. И след съвсем кратко време се оказва, че вие вече можете да докоснете с ръка вашата първоначална мечта, да видите реализираната ваша мисъл. И тогава доволно ще се усмихнете, ще се зарадвате, че сте повярвали на мечтите, че не сте се отказали, че сте продължили, че сте осъществили.
Бъдете личния си Дядо Коледа и напишете в писмо до себе си какво бихте искали да постигнете, получите, бъдете, направите, закупите през следващата 2012 година. Представете си го с всичките подробни детайли, опишете го подробно, нарисувайте го, планирайте го и просто го осъществете. Помислете си какво би ви подпомогнало по пътя към мечтата ви, какви лични качества биха ви подтикнали да го сторите, кои хора, какви ресурси са ви необходими, какво би ви стимулирало и улеснило. Разпределете пътя на етапи и стъпки. И действайте, действайте, действайте...
Няма малки и големи мечти, няма важни и неважни мечти, няма съществени и несъществени мечти, няма спешни и неспешни мечти – има само мечти, човешки мечти. Мечти, които движат човечеството напред. И с това, че вие осъществявате вашите красиви мечти, Вие допринасяте и за един по-красив свят. Нека помечтаем – всеки по отделно за личните си мечти, после заедно за груповите ни, семейни, колективни мечти, които ще прераснат в обществени, целодържавни, общочовешки...
И един ден, когато погледнете това ново и прекрасно нещо, което сте сътворили, ще кажете –
“Да и аз бях един/една от тези, които мечтаехме за това и ето, че то се сбъдна!” и ще почувствате съвсем осезателно присъствието на Дядо Коледа в себе си.
Написано от: Виктория Леви-Реувен
