Салвията е наричана още градински чай, божигробски босилек, теменче, рожково биле, а името й идва от латинското „salveo“, което буквално означава здраве или лековит. В листата на салвията, и по-специално в „салвия официналис“, се съдържа около 1,5 – 2% етерично масло. Това е най-употребявания в кулинарията вид салвия.
Салвията е силен антиоксидант, има противовъзпалително и кръвосъсирващо действие. Чудотворната билка лекува косопад, заболявания на дихателната система и храносмилателния тракт, има облекчаващо действие при язва и гастрити, намалява потоотделянето и успокоява внезапните топли вълни при климакс. От отвара от салвия се повлияват добре изгаряния, ухапвания, кожни заболявания, както и гинекологични заболявания (проблеми с обилно бяло течение например).При артрит и травми се препоръчват компресите със салвия.
Чай от салвия може да пиете всеки ден като профилактика. Препоръчва се при силни менструални болки и нарушен менструален цикъл, за укрепване на имунната система, подобряване на храносмилането и лекуване на афти. Чаят от салвия се пие при безсъние, депресия, умора, главоболие. Подобрява паметта, заради което се препоръчва при Алцхаймер и деменция. Салвията не се препоръчва за бременни и кърмачки.
Легенди
Хипократ считал салвията за свещена билка и чудотворен лек при безплодие. След епидемиите и последвалата масова смърт в Древен Египет, жените били принуждавани да пият салвия, за да се умножи населението. През Средновековието салвията дори лекувала чума.
Според друга легенда, след раждането на Христос, когато Йосиф и Мария, в стремежа си да избягат от войската на цар Ирод, тръгнали от Витлеем към Египет, от страх да не бъдат хванати, скриват рожбата си сред избуялата салвия покрай пътя. От тогава се смята, че растението е придобило чудотворните си лековити способности, а който консумира салвия ще се радва на дълъг живот и дори безсмъртие.
„Мързелът не мори, а мъчи“, гласи стара българска поговорка. Мързелът е липса на стимул, на воля и желание. Мързелът е демотивация и леност. Мързеливият човек рядко се захваща с дадена дейност, просто защото не вижда смисъл да прави каквото и да било. Резултат от физическа или психическа преумора.
Кой страда от мързел?
Mързелът е състояние на мисълта и не трябва да се бърка с депресия. Мързелът е прекомерно спане, нежелание за срещи с приятели, липса на стимул за планиране на следващия ден, липса на желание за работа. Мързелът е състояние на пълна апатия.Най-страшното е, че много от хората „се награждават с мързел“."Работили" са през седмицата и дори да не се чувстват много изморени, те си подаряват мързел, в неделя например.
Казват си: днес цял ден ще си подпирам дивана и ще лежа по пижама.
Мързеливи ли са българите?
Проблемът се корени в това, че младите хора са в тежка ситуация с България – те са неразбрани, потиснати. Попадат в порочен кръг, в който не могат да открият баланса си. И изведнъж започват да търсят най-лесния начин. Демотивация, липса на дисциплина – и мързелът е съвсем нормалното следствие.Друга причина за появата на мързел при младите е, че техните родители са им осигурили всичко. Тогава идва въпросът: „А защо трябва да се трудя?“.
Мисълта, че някой друг се грижи за теб материално, успокоява организма и мисловната дейност и така се стига до пълна демотивация. Българите сме мързелива нация. Децата ни от малки се учат на вредни навици – те нямат отговорност към нищо, научени, че всичко им е наготово.
Дори багажа не са научени да си носят сами, не си мият чиниите. А трябва да се научат на взаимност – родители и деца. Но тук вина във имат и родителите.
Няма хапче, което да ви помогне от утре да работите повече и да се чувствате по-добре!!!
Българинът боледува от мързел.
Това е "присъдата" на кинезитерапевтите. Двигателната ни култура е под всякаква критика, притеснени са специалистите. Защо? Доскоро спортът е пренебрегван и в семейството, и в училище. Странно, но факт - в България пенсионерите имат най-добри двигателни навици. И живеят по-активно от младоците. Причината - преди 40 години спортът е бил задължителен. Затова и градинките, и парковете са пълни с пенсионери, които правят гимнастика. А младите българи предпочитат да висят на чаша кафе или бира под сянката.
Спортът - Самочувствие и тонус!
Спортът е безценен във всяка възраст, обясняват специалистите.
При най-малките гарантира отлично физическо и психическо здраве в зряла възраст. В пубертета пък е задължителен, тъй като тогава организмът се развива най-бързо. Освен че развива физиката на тийнейджърите, калява волята им и им вдъхва увереност и самочувствие. С напредването на възрастта пък спортът става още по-важен. При 30- и 40-годишните е необходим, за да ги предпази от тежки заболявания. А в третата възраст помага за поддържането на тонуса, запазването на острия ум и паметта.
И най-вече - за намаляването на болежките.
