В главния мозък има зони на щастието и нещастието.
— Интересно, кои зони преобладават в мозъка ни?
— Тези зони са горе-долу равен брой, макар че „зоните на нещастието” са малко повече, и така и трябва да бъде, защото те сигнализират на човека за опасност, а това, от своя страна, е необходимо за оцеляването на хората. Ние не осъзнаваме, че имаме тези „зони”, просто в един момент се чувстваме щастливи, а в друг - нещастни. Щастието обаче винаги е краткотрайно и минава много бързо. Хората са устроени така, че усещат щастието в постоянното движение, в стремлението към поставената цел, но след като постигнат тази цел, интересът се губи и щастието изчезва.
Въпросът с нещастията обаче стои другояче. Всичко, свързано с негативните неща, се запечатва в паметта, съхранява се в мозъка и може да бъде извадено оттам във всеки един момент. По този начин неприятните неща могат да „измъчват” човека дълго време, което, от своя страна, може да доведе до неврози, депресии и различни болести.
— Да, често се случва именно това. Ние дълго време си спомняме неприятностите си, спомняме си всичко до най-малките подробности, не можем да заспим, да се успокоим. Защо мозъкът ни съхранява тази информация толкова дълго време?
— От биологична гледна точка това е полезно, защото ни кара да не повтаряме грешките си. В психиката ни обаче има защитни механизми, които ни позволяват да отстраним или поне да намалим неприятната за нас информация. Това е т. нар. обективен принцип на „изместването” на потенциално опасната за нас информация. Всички ние се притесняваме не само заради личните си проблеми и страхове, но и заради информацията за терористични актове, пожари, убийства, с която медиите ни заливат всекидневно. Затова ние се опитваме да скрием тази информация по-дълбоко в подсъзнанието си, което накрая може да доведе до депресия, главоболие и неврози.
Често човек има главоболие или болки в крайниците, но тази физическа болка само сигнализира за по-сериозна болка — душевната. Всичко, което виждаме и чуваме, не може да не окаже сериозно влияние върху здравето ни. Хората не обичат да размишляват или говорят на тази тема, но без психическо здраве, без определен оптимизъм, без вяра в бъдещето, човек не може да постигне нищо нито в собствения си живот.
— Какво предизвиква депресията при хората?
— Безпричинната умора, болките, вегетативните разстройства, нарушението на съня са само малка част от симптомите, които могат да бъдат предизвикани от депресията. При това е много важно, че самите болни не осъзнават връзката между тези прояви и депресията или тревогата.
— Колко често стресът предизвиква такива болезнени прояви?
— При остър стрес се появяват т. нар. психофизиологични реакции, които се проявяват във вид на психовегетативни разстройства — лошо настроение, тревога, болки в сърдечната област, аритмия, повишаване на артериалното налягане, неприятни усещания в стомашната област. Ние обикновено се справяме с тези реакции за няколко седмици.
— Щом стресът е навсякъде около нас: в живота, на екрана, във вестниците, как тогава човек може да го избегне?
— Този въпрос трябва да се раздели на две части.
Стресът в нашия живот е нормално условие за съществуването на човека, защото ние не можем да живеем в изолирана среда, далеч от обществото. В живота ни неизбежно присъстват семейни, служебни и обществени проблеми, а след успеха винаги идват трудностите. В тези условия ние трябва да се научим да се справяме с предизвикателствата на повседневния ни живот, да намираме начини за решаване на възникващите проблеми, да използваме максимално психологическите защитни механизми, които са заложени във всеки от нас.
Втората част на въпроса се отнася за информацията, с която всекидневно ни заливат от екрана на телевизора, страниците на вестниците и списанията. Много често тази информация носи прекалено едностранен характер и не отразява живота в цялата му пълнота. Тази информация в повечето случаи е свързана само с неприятни, болезнени ситуации, и това не може да не се отрази както върху нашето здраве, така и върху здравето на цялото ни общество.
— Може би тази информация трябва да се „дозира”?
— В никакъв случай. Все пак в живота има не само негативни събития. Разбира се, негативните събития привличат повече внимание, особено ако се преувеличават от медиите. Всичко това оказва отрицателно влияние върху психиката на хората.
Днес, за съжаление, нишата на позитивните неща в живота заемат сапунените сериали, в които всичко е просто, наивно, и доброто винаги побеждава. Това е примитивна психотерапия, която помага на хората да оцелеят. Може би щеше да е добре, ако освен телевизионни предавания от рода на „Катастрофи на седмицата” имаше и предавания „Радости на седмицата” или нещо друго, което да носи в себе си нещо добро и светло.
— В какво се състои нашата психологическа защита?
— Всеки човек си има собствени начини за защита, които използва инстинктивно. Към тях се отнасят любимата работа, възможността за самореализация, щастливо семейство, любов. В трудните ситуации също помагат спортът, хобитата, литературата, театърът, музиката. Колкото е по-пълен и съдържателен животът на човека, толкова е по-добре защитен.
